ЗАПÈНВАМ СЕ, -аш се, несв.; запèня се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Покривам се с пяна. Взех кобилата и заведох я при другите. Запотила се, запенила по плешки, гърди, слабини – разкиснала се като тор. Н. Попфилипов, РЛ, 38. Лъв и мечка изедно намерили рогачево щене и са сбили за него и така, като са борили силно, запенили са и паднали като премрели от отрудвание накрай него. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 41.
2. Прен. Разг. Силно се ядосвам; разгневявам се, разярявам се. – Няма ми дъщерята! – писна Стоилица.. – Ти я уби! – обезумя бедната майка и вече се запени юначна, страшна: – Стоилко, очите ще ти издера! Ти ме зачерни мен на цял живот! А. Страшимиров, ЕД, 173. – Беше се намусила, надула нос, като камък мълчеше. Фатма скочи от масата, запени се. – Хаир да не види Келепирица, тая яловица! Б. Несторов, АР, 275.